Съществува тясна връзка между непоносимостта към хистамин и стреса. Мозъкът играе ключова роля в тази връзка, тъй като влияе върху различни физиологични функции: от качеството на съня до появата на симптоми на хистаминова непоносимост. Особено в случаите на интензивен стрес като панически атаки, тревожност и депресия, влиянието на мозъка може да бъде значително.
Независимо дали става въпрос за ежедневни стресови ситуации или за екстремни обстоятелства, важно е да се разгледа обстойно взаимовръзката между хистаминовите реакции и стреса. Това е ключово, тъй като стресът и освобождаването на хистамин могат да създадат цикъл, който нанася щети на целия организъм. Този цикъл може да допринесе за усилване на симптомите и за влошаване на общото здравословно състояние.
Какво представлява непоносимостта към хистамин
Хистаминът е основен невротрансмитер, който има участие в храносмилателната, имунната и централната нервна система. Има четири вида хистаминови рецептори, разположени в цялото тяло:
- H1 рецепторите присъстват в клетките, участващи във възпалителните процеси и алергичните реакции.
- H2 рецепторите могат да бъдат намерени в стомаха, където хистаминът участва в освобождаването на стомашна киселина като част от храносмилателния процес.
- H3 рецепторите се намират предимно в мозъка, където хистаминът действа като невротрансмитер.
- H4 рецепторите се намират в широк спектър от органи и тъкани на тялото. Те участват във взаимодействието на хистамините с ключови гранулоцити, като мастоцитите.
Въпреки че хистаминът е основен компонент на здравото човешко тяло, изследванията показват, че поне 1% от населението страда от непоносимост към хистамин. Когато хистаминът се натрупа в излишък, той може да предизвика безброй привидно несвързани и изтощителни симптоми. Тъй като хистаминът се движи предимно през кръвния поток, той може да има огромно въздействие върху червата, мозъка, кожата и сърцето. Това въздействие често води до преживяване на тревожност, пристъпи на паника и дори безсъние.
Какво причинява хистаминовата непоносимост?
Хистаминовата непоносимост е резултат от излишъка на хистамин в организма. Когато съществува дибаланс между количеството освободен хистамин и способността на тялото да го метаболизира, хистаминът се натрупва, предизвиквайки безброй неприятни симптоми. Има много причини за непоносимост към хистамин, а най-често срещаните от тях са:
- Освобождаване на мастни клетки: Хистаминът е част от естествения имунен отговор на тялото. Когато в организма се открие алерген, той се свързва с имуноглобулин-E (IgE) антитела, които сигнализират на мастоцитите на тялото да освобождават възпалителни вещества като хистамин. В този случай един добър стабилизатор на мастоцитите може да действа като „чудо в бутилка“ за намаляване на симптомите и повишаване на толерантността към храни.
- Дефицит на диамин оксидаза (DAO): DAO е ензим в червата, който регулира резорбцията на хистамин в червата. Когато DAO се инхибира, хистаминът не може да се разгради правилно и така нивата на хистамин в тялото се повишават. В този случай можете да опитате естествени начини за увеличаване на DAO ензимите или да приемате хранителни добавки.
- Чревна дисфункция: Тъй като хистаминът се произвежда и разгражда в червата, компрометираното здраве на червата може да причини небалансирани нива на хистамин. Поради тази причина често има сходство между симптомите на бактериален свръхрастеж, синдром на раздразнените черва, пропускливи черва и непоносимост към хистамин. В този случай използването на хипоалергенни пробиотици е добро решение, за да подобрите здравето на червата.
- Ядене на богати на хистамин храни и напитки: Хистаминът се среща естествено в храните и напитките, които консумираме. Тези, които страдат от непоносимост към хистамин, често виждат, че техните симптоми се влошават след консумация на продукти с високо съдържание на хистамин като сирене, шоколад и алкохол. Придържането към диета, която елиминира храни с високо съдържание на хистамин и храни, освобождаващи хистамин, е от съществено значение.
Независимо от първопричината, едно е сигурно: стресът има отрицателно въздействие и може да увеличи освобождаването на хистамин. Нека разгледаме защо това е така.
Как са свързани хистаминът и стресът?
Стресът може да бъде проблем за хората, които изпитват непоносимост към хистамин. Това е така, защото той може да предизвика увеличаване на освобождаването на хистамин, което често влошава симптомите. Когато тялото е подложено на стрес, то освобождава хормона на стреса – кортизол, който призовава нервната система да действа. След това хипоталамо-хипофизната надбъбречна ос се стимулира от нервната система, която поставя тялото в режим „борба или бягство“.
Тази каскада от събития сигнализира на тялото, че е атакувано и така всичките му ресурси се влагат в енергоспестяване. Това води до спиране на високоенергийни процеси като храносмилането. Освобождават се невротрансмитери като адреналин, норадреналин и допамин. Те изострят сетивата и поставят тялото ви в повишена готовност за опасност. Като част от тази реакция на стрес, симпатиковата нервна система може допълнително да активира имунната система. Това води до дегранулация на мастоцитите и освобождаване на още повече хистамин в кръвния поток.
Хистаминът и стресът са свързани по този начин, като резултатът е, че стресът увеличава освобождаването на хистамин. Тези еволюционни механизми са полезни, когато тялото е под значителна външна заплаха. Истинският проблем възниква, когато тази реакция на стрес се задейства обичайно поради различните екологични и психологически стресори, на които често сме изложени. С течение на времето цикълът на реакция на хистамин и стрес може да увеличи освобождаването на хистамин, което може да предизвика редица симптоми.
Хистаминова непоносимост и депресия:
Хистаминът и стресът могат да причинят значителни разстройства на настроението поради ролята на хистамина в мозъка. Наличието на H3 хистаминови рецептори в мозъка обяснява високата честота на разстройства на настроението при тези, които имат непоносимост към хистамин.
В мозъка хистаминът действа като невротрансмитер, който може да повлияе на нивата на невротрансмитери, променящи настроението като GABA, допамин и серотонин. По този начин той води до повишена експресия на тревожни и депресивни чувства.
Хистаминова непоносимост и безсъние:
Хистаминът често е причина за нарушения на съня – както при безсъние, така и при прекомерна сънливост. Последните изследвания разкриват, че хистаминът всъщност може да играе неразделна роля в циркадния ритъм.
Всъщност хистаминергичната система е локализирана в мозъчната област на хипоталамуса, която може директно да повлияе на много аспекти на централната нервна система. Установено е, че активирането на H1 хистаминовия рецептор насърчава съня, докато активирането на H3 рецептора стимулира повишена будност
Не само връзката между хистамина и стреса може да наруши баланса на съня и да насърчи безсънието. Липсата на сън може да причини повишени нива на стрес и освобождаване на хистамин, следователно циклично влошаване на тези проблеми.
Хистаминова непоносимост и панически атаки:
При условия на повишени нива на хистамин много хора изпитват редовни и изтощителни пристъпи на паника. Тези пристъпи на паника могат да бъдат частично приписани на ролята на хистамина в разширяването на кръвоносните съдове в сърцето.
Тази функция води до понижаване на кръвното налягане, тъй като кръвта тече по-свободно през съдовете. В съчетание сърдечната честота се увеличава, за да продължи изпомпването на постоянно ниво на кръв през разширените съдове. Това понижение на кръвното налягане, в съчетание с нерегулирания сърдечен ритъм, може да доведе до задух и замаяност. Връзката между хистамина и стреса може да влоши пристъпите на паника, а в допълнение – стресът и освобождаването на хистамин се повишават.







