Чували ли сте някога за връзката между Helicobacter pylori и непоносимостта към хистамин? Бактериалните инфекции и непоносимостта към хистамин обикновено вървят ръка за ръка. Helicobacter pylori е бактерия, която се среща при почти половината от населението и е доказано, че играе важна роля в непоносимостта към хистамин. При много хора, които страдат от рефлукс, възпаление или дори по-сериозни проблеми като рак на хранопровода, се установява, че Helicobacter pylori присъства и играе роля в патогенезата на тези състояния.
Изследванията показват, че присъствието на Helicobacter pylori може да увеличи нивата на хистамин в организма чрез различни механизми, които включват стимулиране на експресията на хистаминови рецептори или намаляване на нивата на ензима ДАО (диамин оксидаза), който е отговорен за разграждането на хистамин. Тази връзка между H. pylori и непоносимостта към хистамин е важен фактор за здравето на храносмилателната система и може да бъде обект на терапевтични стратегии за контрол на симптомите и предотвратяване на усложненията.
Какво е Helicobacter pylori?
Helicobacter pylori (H. pylori) е щам бактерии, които инфектират стомашната лигавица и се считат за основен фактор за появата на язви в стомаха, дистрес на тънките черва и други заболявания. Тази бактерия може да се предаде чрез слюнката на заразен човек и се пренася чрез прибори, храна и вода.
Въпреки че присъствието на Helicobacter pylori не е толкова разпространено в развитите страни, все още е фактор в живота на много хора. Бактерията често е отхвърляна от медицинските специалисти като сравнително леко състояние. Приблизително половината от населението е носител на бактерията H. pylori, но много живеят с нея без да изпитват никакви симптоми. Някои хора имат симптоми на заразяване с H. pylori като рефлукс и киселини, но ги считат за нормални или не им обръщат внимание.
Какво представлява непоносимостта към хистамин?
Хистаминът е химикал, което участва в регулирането на функциите на имунната система и поддържането на правилното храносмилане. Той играе ключова роля в различни физиологични процеси в организма. Той се извлича от хистидин – основна аминокиселина, която е свързана с растежа и възстановяването на тъканите в тялото.
Хистаминът се активира при наличие на алергични симптоми и възпалителни реакции. Той действа като сигнал към тялото, че е засечен нашественик (например бактерии, инфекции и др.) и той трябва да бъде неутрализиран. Този механизъм е от съществено значение за поддържане на здравословното състояние на организма. Ако хистаминът се активира без наличие на реален враг, може да възникне непоносимост към хистамин. Това се случва, когато организмът реагира прекалено бурно, а хистаминът се освобождава прекалено бързо.
Хистаминът също така оказва влияние върху секрецията на стомашни сокове, което е от особено значение, ако сте инфектирани с бактерията H. pylori. Това е така, защото притока на хистамин може да насърчи производството на стомашна киселина (HCL), което може да влоши симптомите при стомашно-чревни проблеми.
Helicobacter pylori и непоносимост към хистамин
Съчетанието на H. pylori и хистамин може да бъде изключително опасна комбинация, особено когато се развие непоносимост към хистамин.
Непоносимостта към хистамин не показва намалено производство на хистамин в организма. Напротив, при това състояние, че тялото произвежда твърде много хистамин като сигнализира непрекъснато за наличие на възможни заплахи, а те може и да не съществуват. Този проблем може доведе до развиване на хранителни алергии и чувствителност към определени вещества. Освен това, тялото е подложено на стрес, което може да доведе до различни симптоми, включително надбъбречна умора и увеличен риск от хронични заболявания.
Хистаминовата непоносимост може да бъде предизвикана от различни фактори, като например пропускливи черва, бактериален свръхрастеж, алергии, язви и спазване на определени диети, включващи богати на хистамин храни. Всички тези фактори в комбинация лесно могат да бъдат свързани с потенциалната взаимовръзка между H. pylori и хистамин.
Естествени средства за терапия при Helicobacter pylori и непоносимост към хистамин
Когато става въпрос за H. pylori и непоносимост към хистамин, има някои естествени подходи, които можете да приложите, за да подпомогнете здравословното си състояние. Множество алтернативни терапии са показали успех при облекчаването на възпалителния процес при наличие на инфекция с H. pylori и непоносимост към хистамин.
- Пробиотици: Пробиотиците, особено Bifidobacterium, са полезни като възможната превенция на Helicobacter pylori. Важно е обаче да изберете пробиотици, които не повлияват върху нивата на хистамин, тъй като някои от тях могат да влошат симптомите на хистаминова непоносимост.
- Берберин: Берберинът е хранително вещество, което показва пряка активност срещу самата бактерия H. pylori, освен това има способността да подобрява метаболизма на хистидин. Тъй като хистидинът е прекурсор на хистамина, това предлага потенциални ползи за хората с непоносимост към хистамин.
- Мастикова дъвка: Мастиковата дъвка е особено интересна, тъй като притежава бактерицидна активност срещу множество щамове на H. pylori, включително резистентния на лекарства H. pylori. Освен това мастиковата дъвка демонстрира противовъзпалителна, противогъбична, антиоксидантна и дори противоракова активност.
- Ензимът ДАО (диамин оксидаза): Ензимът ДАО играе важна роля в разграждането на хистамин. Някои хора преживяват непоносимост към хистамин поради ниска активност на ензима ДАО, който е отговорен за разграждането на този химикал в организма. Връзката между непоносимостта към хистамин и H. pylori не е напълно изяснена, но има предположения, че инфекцията може да повлияе на функцията на ензима.
В заключение
В заключение, съчетанието на Helicobacter pylori и непоносимост към хистамин може да представлява сложна комбинация, която има потенциал да влоши симптомите бързо. Придържането към балансирана диета, богата на храни с ниско съдържание на хистамин (като пресни меса, плодове, зеленчуци, безглутенови зърнени храни, яйца и други), може да облекчи състоянието при непоносимост към хистамин.
Когато става въпрос за бактерии като H. pylori, рисковете от заразяване са високи. Овладяването на симптомите е от съществено значение за преодоляване на възможните рискове за здравето.
Източници:
- Ma ZF, Majid NA, Yamaoka Y, Lee YY. Food allergy and Helicobacter pylori infection: A systematic review. Front Microbiol. 2016;7(MAR):1–5.
- Alexander BJ, Ames BN, Baker SM, Bennet P. Textbook of Functional Medicine. Jones DS, Quinn S, editors. Washington: The Institute for Functional Medicine; 2010. 3-66 p.
- Malfertheiner P, Megraud F, O’Morain CA, Gisbert JP, Kuipers EJ, Axon AT, et al. Management of helicobacter pylori infection-the Maastricht V/Florence consensus report. Gut. 2016;66(1):6–30.
- Balch PA. Prescription for Nutritional Healing. 4th ed. Avery, editor. London: Penguin Group; 2006. 980 p.
- Haas EM, Levin B. Staying Healthy with Nutrition. Berkeley, CA: Celestial Arts; 2006. 925 p.
- Hurduc V, Bordei L, Buzoianu E, Plesca DA. P242 Helicobacter pylori infection and speci fi c immunoglobulin e antibodies to food allergens in symptomatic children admitted in a digestive endoscopy unit. BMJ [Internet]. 2017;102(November 2016). Available from: https://adc.bmj.com/content/102/Suppl_2/A128.2
- Myers AM. The Autoimmune Solution: Prevent and Reverse the Full Spectrum of Inflammatory Symptoms and Diseases. Harper Collins; 2017. 400 p.
- Ayala G, Escobedo-Hinojosa WI, de La Cruz-Herrera CF, Romero I. Exploring alternative treatments for Helicobacter pylori infection. World J Gastroenterol. 2014;20(6):1450–69.
- Sun, H., Wang, H., Zhang, A., Yan, G., Zhang, Y., An, N. and Wang, X. (2015). Berberine Ameliorates Nonbacterial Prostatitis via Multi-Target Metabolic Network Regulation. OMICS: A Journal of Integrative Biology, 19(3), pp.186-195.
- Ishihara, R., Iishi, H., Sakai, N., Yano, H., Uedo, N., Narahara, H., Iseki, K., Mikuni, T., Ishiguro, S. and Tatsuta, M. (2002). Polaprezinc Attenuates Helicobacter pylori-Associated Gastritis in Mongolian Gerbils. Helicobacter, 7(6), pp.384-389. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12485126







