Мигрена

Мигрената се определя като първично и инвалидизиращо неврологично разстройство, при което преобладаващият симптом е епизодичното и повтарящото се главоболие, което е обикновено води до консултация с невролог.

Основните клинични характеристики на мигрената, освен главоболието, което често е едностранно и пулсиращо, са гадене и / или повръщане, фотофобия и фонофобия.

Счита се, че мигрената засяга приблизително 12% от населението. Най-новите епидемиологични проучвания показват, че около 16,6% от хората над 18-годишна възраст имат мигрена или други интензивни главоболия през целия си живот. От тях 11,7% имат диагноза, потвърждаваща мигренозната болка, а останалите 4,5% са диагностицирани с вероятната мигрена, което дава общо разпространение, достигащо до 16%.

OMS, чрез своята “Глобална класация за болести” през 2016 г. определя мигрената като второто най-инвалидизиращо заболяване в света. Смята се, че един ден с мигрена е еквивалентен по стойност на инвалидизиране на ден със слепота или параплегия.

През първите години от живота разпространението на тази патология е еднакво между двата пола. Тези данни се променят коренно с настъпването на пубертета, увеличавайки честотата при жените с 3 пъти. Цифрите за мъжката популация са стабилни. Това означава, че при жените в детеродна възраст се наблюдава честота до 25%, докато при мъжете в същия период от живота е 8%. Тази тенденция се изравнява между двата пола след петдесетата година.

Друго доказателство, което показва, че дамите страдат по-често от заболяването е наличието на т.нар „менструално главоболие“. Някои пациентки докладват подобряване на симптомите през втория и третия месец на бременността. Други споделят, че контрацептивите или хормонозаместителна терапия могат да променят честота и интензивността на отделна мигренна криза. Днес, предвид информацията, която сме натрупали за ензима Диаминооксидаза (DAO) и ефектите от неговия дефицит, знаем на какво се дължи този феномен.

Клъстерно главоболие или „хистаминова“ цефалгия

Клъстерното главоболие е главоболие със съдов произход (като мигренозното главоболие), което е известно още като главоболие на Хортън, клъстерно главоболие или като „хистаминова цефалгия“. Доказано е, че механизмът на развитие на хистаминова цефалгия е по-внезапен, отколкото при мигрена, защото присъства отделяне на ендогенен хистамин.

Клъстерното главоболие, или хистаминовата цефалгия, се характеризира с атаки на силна болка, обикновено едностранна, която може да бъде орбитална, супра, временна или комбинация от тези. Епизодът продължава между 15 и 180 минути и се появява между два и осем пъти на ден. Много интензивната болка може да бъде придружена със сълзене, назална конгестия, хрема, изпотяване на челото и лицето, миоза и / или оток на клепачите, както и безпокойство и превъзбуда.

По време на най-тежките пристъпи интензивността на болката е непоносима. Като цяло, пациентите може да не са в състояние да се движат нормално или да намерят подходяща поза за почивка. 

Пристъпите могат да се появят в серия от дни или седмици. Те могат да продължат месеци, като са разделени с периоди на ремисия, които могат да продължат години. При някои пациенти може да има годишна периодична атака.

Само 10% от пациентите страдат от хронично клъстерно главоболие, т.е. без периоди на ремисия.

Възрастта на настъпване обикновено е 20-40 години. По неизвестни причини, мъжете имат по-голямо разпространение от жените в пропорция от 3 до 1.

Мигрена и главоболие: обществен здравен, социален и икономически проблем

При мигрена, профилактичното лечение е съществено, особено за пациентите, които са с голям брой кризи, както и за тези, които имат висока интензивност или продължителност. Факт е, че мигрената води до значително намаляване качеството на живот и засяга семейните, социалните и трудовите отношения на пациентите.

При 50% от пациентите мигренозният пристъп продължава повече от 24 часа. 20-40% от пациентите проявяват повече от един мигренозен пристъп на месец с пик на разпространение сред възрастовата група 25-55 годишни (най-продуктивната част от населението).

В резултат на това мигрената има голямо икономическо въздействие. Изчислено е, че мигрената е причина за 112 милиона загубени работни дни годишно. Предполага се, че в САЩ е намалена производителността с 5-17 милиарда долара за година. Освен това, тъй като кризата има максимална продължителност от 72 часа, пациентите обикновено не разполагат с компенсации от страна на системите за обществено здравеопазване.

От друга страна, 50% от пациентите с мигрена са прибягвали до самолечение, като половината от опитите да облекчат симптомите са били неуспешни.

Основна информация за патофизиологията на мигрената и главоболието

Патофизиологичните механизми и системи, участващи в мигренния генезис, са няколко.

От една страна, имаме група структури на периферната нервна система, която включва тригеминалната съдова система и нейните връзки, а от друга – централните структури, съставени от задната част, диенцефалона и мозъчната кора.

Менингеалните съдове са заобиколени от гъста мрежа от сетивни влакна, която идва от първия клон на тригеминалния нерв. Този набор, образуван от менингеалните съдове с техните нервни клонове, образува това, което познаваме като тригеминалната съдова система. В допълнение, част от първите шийни клони ноцицептивни влакна образуват т.нар каудатно ядро ​​на тригеминалния нерв.

Активирането на тази система води до две основни действия: първо – предаване на болката към каудатното ядро ​​на тригеминалния нерв и второ – генериране на стерилно възпаление на менингите. Всичко това води до вазодилатация с екстравазация на протеини, агрегация на тромбоцити, активиране на макрофаги и освобождаване на серотонин – процес известен като неврогенно или асептично възпаление.

След години проучвания чрез аутопсия, ЯМР и сканиране на мозъка, не е било открито нараняване, причиняващо мигрена. Болестта често се разпространява в едно и също семейство и е ясно, че има генетичен произход в, който вече може да бъде обоснован с мутации в гена на ензима Diamine Oxidase (DAO).

Сред различните невромодулатори и вещества, които са свързани в патофизиологията на мигрената, е хистаминът.

Ролята на хистамина и дефицита на DAO при мигрена и главоболие

Хистаминът е биогенен амин, широко разпространен в организма. Той участва в различни процеси в рамките на нормалното функциониране на тялото, сред които са храносмилателните процеси, съдовата регулация, алергичните реакции и възпалителните процеси.

Хистаминът може да бъде открит в множество продукти от ежедневната диета. Типичен е за храни, които доказано активират епизоди на мигрена при податливи хора.

Връзката между храната и мигрената / главоболието се споменава широко в литературата. Всъщност, десетилетия наред експертите са считали диетата (или определени храни) като един от причинителите на някои главоболия и мигрени. Според различни източници процентът на пациентите с мигрена, които свързват появата на болка с консумацията на някои храни, варира между 12% и 60%. Въпреки това много други пациенти с мигрена не свързват задействането на епизод с храната, като се вземе предвид, че между симптома може да се появи до 3 дни след консумация на дадената храна.

Най-цитираните храни, които се смятат за причинители на мигрена или клъстерно главоболие са шоколад, сирене, цитрусови плодове, алкохол (особено вино и бира), месни продукти, сушени плодове, кафе и някои добавки.

Много от изброените храни са потенциално богати на биологично активни амини: хистамин, тирамин и други.

Високите нива на хистамин, прекомерният екзогенен прием, или неадекватното му разграждане, причиняват натрупване в плазмата. Излишъкът от това вещество е свързан с храносмилателни, кожни и неврологични заболявания, конкретно с мигрена.

Има голям брой специализирани изследвания, които посочват хистамина като медиатор биохимик, замесен в патофизиологията на главоболието или мигрената. Някои експерти пък описват главоболието като един от основните симптоми, свързани с високия прием на хистамин или други биогенни амини.

Ролята на хистамина като активатор на мигрената или клъстерното главоболие е потвърдена от проучвания за доза-отговор при перорално приложение на хистамин при хора. Освен това, Европейският орган по безопасност на храните в свое научно становище относно риска, свързан с биогенните амини от храната, публикувано през 2014 г., посочва, че хранителният хистамин е замесен в патогенезата на мигрената при чувствителни лица, които страдат от дефицит на ензимната активност на диаминооксидазата (DAO).

Сред множеството видове и класификации на главоболие, Комитетът по класификация на главоболието на Международното общество по изследване на главоболието (IHS) включва  “главоболие, индуцирано от хистамин“ и разглежда как това здравословно състояние може да бъде причинено от остро излагане на хистамин.

Ключов момент в метаболизма на хистамина са различните пътища на разграждане. Основният ензим, отговорен за хистаминовата абсорбция е Диамин-оксидазата (DAO), който се разпределя в различни тъкани на тялото. Преходната или постоянна редукция на DAO активността води до натрупване на хистамин. Вследствие на това се увеличава рискът от появата на симптоми на мигрена.

Предистория в диагностиката на мигрена и главоболие

Няма диагностичен метод, основан на допълнителни изследвания (резонанси, анализ и др.), който се използва за диагностициране на мигрена. Наскоро обаче се доказа, че измерването на активността на DAO може да се окаже основен биологичен и генетичен маркер за мигрена и други главоболия.

Доскоро диагнозата е била основно клинична, въз основа на критериите, установени от „Международното общество за изследване на главоболието“ (IHS), които са приети от всички неврологични общества в света. IHS класифицира заболяването в две основни подгрупи –  мигрена без аура и мигрена с аура.

Мигрена без аура:

Това е рецидивиращо идиопатично разстройство на главоболие, чиято продължителност варира от 4 часа до максимум 3 дни. Често се характеризира с едностранно и пулсиращо главоболие, но понякога може да засегне целия череп.

Обикновено е с умерена или тежка интензивност и характерно пациента страда от влошаване на способността за движенията на главата, което затруднява значително дори най-простите физически активности. Често се свързва с други симптоми, които позволяват диагностицирането на състоянието. Допълнителните симптоми могат да са гадене, повръщане, фотофобия, фонофобия и понякога озмофобия.

Диагностични критерии за мигрена без аура:

А. Поне пет кризи, които отговарят на критериите Б-Г.

Б. Епизоди на главоболие с продължителност между 4 и 72 часа (не се лекуват или се лекуват без успех).

В. Главоболието има поне две от следните четири характеристики:

• Едностранно местоположение.
• Пулсативен характер.
• Болка с умерена или тежка интензивност.
• Влошава се при или обуславя невъзможността за изпълнение на рутинна физическа активност (например ходене или изкачване на стълби).

Г. Поне един от следните симптоми по време на главоболие:

• Гадене и / или повръщане.
• Фотофобия и фонофобия.
• Няма по-добро обяснение или причина да се смята, че пациентът страда от друго заболяване

Мигрена с аура:

Обикновено в това заболяване се комбинират положителни и отрицателни симптоми, от обратим тип, както и визуални явления. При някои пациенти може да се наблюдават преходни промени в говоренето.

Тези явления се развиват постепенно за време около пет минути и продължителността на епизода не надвишава час. Те могат да бъдат самоограничени без симптоми, но по-често по време на епизода се наблюдава главоболие, което по клинични характеристики се определят като мигрена. В други моменти болка не се проявява напълно.

Диагностични критерии за мигрена с аура

А. Поне две кризи, които отговарят на критериите Б и В.

Б. Един или повече от следните симптоми:

• Зрителни промени
• Повишена чувствителност
• Промени на речта или езика
• Моторни промени
• Нарушения на ретината.

В. Най-малко две от следните четири характеристики:

• Постепенното прогресиране на поне един от симптомите в рамките на ≥5 минути и / или два или повече симптома, които се появяват последователно.
• Всеки симптом има продължителност между 5 и 60 минути.
• Поне един от симптомите е едностранен
• Епизодът е придружен или последван от максимум 60 минути на главоболие.

Г. Няма по-добро обяснение или повод за друга диагноза и е изключена вероятността за преходна исхемична атака.

Диагностични критерии за клъстерно главоболие или „хистаминова цефалгия“ според IHS:

А. Най-малко пет атаки, отговарящи на критерии Б и Г.

Б. Орбитална болка, супраорбитална и / или временно силна или много тежка едностранна болка, която продължава 15-180 минути.

В. Поне един от следните симптоми или признаци, ипсилатерални към главоболието:

– Повреждане и / или разкъсване на конюнктива.

– Назална конгестия и / или хрема

– Оток на клепачите

– Лицево изпотяване

– Миоза и / или птоза

-Усещане за безпокойство или възбуда

Г. Появява се с честота през ден в рамките на 8 дни

Д. По-добре се обяснява с друга диагноза ICHD-3.

Предистория в симптоматичното лечение на мигрена и главоболие

Лечението на кризата е наложително поради интензивността и инвалидизиращите ефекти на болката при повечето пациенти. Целта е да се намери ефективност на лечението с най-малко количество нежелани реакции и пациентът да възстанови нормалното си функционално състояние с по-нисък риск от рецидив в часовете след това. По-голямата част от симптомите, които съпътстват болката, са податливи на допълващо лечение с изключение на мигрената с аурата.

Лечението трябва да бъде бързо и да се прилага веднага щом пациентът идентифицира типа болка и мигрена. Ранното лечение и оптималната доза повишават ефективността и редуцират риска от рецидив. След като кризата настъпи, фармакологичният отговор е очевидно по-нисък и дори нулев.

Симптоматичното лечение на криза обикновено се извършва с аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства, специфични медикаменти (обикновено съставени от ерготи и триптани) и адюванти (антиеметици, седативни и невролептици).

Многократната употреба на лекарства може да доведе до ситуация на злоупотреба с аналгетици, което може да превърне главоболието в хроничен проблем и да доведе до загуба на фармакологична ефективност. Сега знаем, че този феномен отчасти се дължи на възможния инхибиторен ефект на лекарствата върху активността на Диамино оксидаза (DAO).

Недостатъци на настоящото фармакологично лечение

Стандартното фармакологичното лечение, което се прилагаше допреди няколко години за мигрена и други главоболия , предлага редица недостатъци:

Неговият механизъм на действие върху етиологията на мигрената е неизвестен.

Обикновено това са лекарства, създадени за лечение на други заболявания, които не са свързани с мигрена, като депресия, аритмия, епилепсия и други.

Въпреки усилията в изследванията, проведени през последните няколко години, всички нови лекарства, предназначени за тази цел, са неуспешни, като учените са стигнали до предположението, че избраната терапевтична цел е погрешна.

Ново лечение и диагностика на мигрена и главоболие: хистамин и DAO лечение

Хистамин и нервната система

Връзката между хипоталамуса и мигрената е известна от години. Смята се, че различните активиращи механизми на мигрена могат да активират симптомите от този мозъчен дял. Предполага се, че тригерите на мигрена възбуждат хипоталамуса, лимбичните области и кортикалните региони чрез общи пътища.

Малките структури на мозъка имат области, в които може да се избегне кръвно-мозъчната бариера. Тези структури се намират в органите на кръговата камера. По-специално – около третия и четвъртия вентрикули, които са богато васкуларизирани и изложени на големи количества вещества, циркулиращи в кръвта, като хистамин и други биогенни амини.

Местоположение на хистамина и връзката му с мигрената и главоболието

Хистаминът трудно прониква чрез кръвообращението в мозъчните структури и когато прави кумулативните си ефекти, предизвиква криза на мигрена и други съдови главоболия.

Мастните клетки, които освобождават хистамина принадлежат към периферните тъкани. Те допринасят за генерирането на възпалителната болка при множество състояния и могат бързо да преминат кръвно-мозъчната бариера, особено при определени патологични състояния.Епидермалните клетки, а също и цереброваскуларния ендотел могат да произвеждат хистамин.

По отношение на системния метаболизъм, хистамин се произвежда чрез окисляване. Ензимът, отговорен за този процес, е диамин оксидазата (DAO). В мозъка на бозайниците са открити малки количества от този ензим.

Хистаминът има имидазолов пръстен и етиламин като основна структура, която се споделя с невротрансмитерите допамин, норепинефрин и серотонин. Тя се синтезира от различни хемопоетични и невро епителиални клетки, така че има широк спектър от функции в и извън нервната система.

Мастните клетки, хистамин, мигрена и главоболие

Мастните клетки се намират в тъканата  до тригеминалните ноцицептивни входове. Въз основа на хипотезата за стерилно възпаление на менингите, тези клетки и медиацията с хистамин може да имат важно значение за патогенезата на мигрената и останалите съдови главоболия.

Доказано е повишаване на нивото на хистамин в плазмата и цереброспиналната течност по време на кризата с мигрена. Установено е, че други вазоактивни пептиди като свързания с ген на калцитонин пептид (CGRP), се увеличават в плазмата по време на криза на болката.

И двете вещества P и CGRP се освобождават от менингеалната активност на рецепторите, което би довело до освобождаване на мастоцити. Това е важно във втората фаза на явлението, тъй като се свързва с наличието на болка. Хистаминът причинява директна вазодилатация на суровите и активни менингеални входове без освобождаване на CGRP, като има увеличение на церебралния кръвен поток.

Хистамин, хипоталамус, мигрена и главоболие

Изчислено е, че невроните със способност да синтезират хистамин са приблизително 64 000 и се намират в задните базални области на хипоталамуса и в туберо-мамиларните ядра.

Хистаминергичните неврони са сред мамиларното ядро ​​и оптичният хиазъм в туберкуларния цинеум. Подобно на други биогенни амини, по-голямата част от хистаминергичните терминации, не осъществяват тесен контакт с постсинаптичните рецептори (варикозитни точки).

Изглежда, че хистаминергичните варикозити са в контакт с кръвоносни съдове и клетки на глията, а някои от вентралните клетки имат пряк контакт с цереброспиналната течност. Ядрените туберо-мамиларии получават вход от други хипоталамични области, основно орексинергични, но също включително серотонергичните и норадренергичните. Те са замесени в патофизиологията на мигрената, но действието им все още не е ясно.

Хетерогенният отговор на хистаминергичните неврони е документиран и е свързан основно със стресови реакции. Активирането му в състоянията на будност е променливо и липсва по време на сън, което съответства на клиничните модели на поява на симптомите до събуждане.

В последните проучвания са включени проекции от туберомиларните ядра до невроните на тригеминалната таламо-съдова система, показващи, че централната активност на хистамина играе важна роля в началото на атаките от промени в ритъма на съня, изменения в часовете на приема на храна и емоционални реакции.

Ефект от активирането на хистаминовите рецептори при мигрена и главоболие

Н1 рецептори

Този тип хистаминергични рецептори са широко разпространени в цялото тяло, включително и в мозъка. Централното им активиране е свързано с отговори на деполяризация и функции, като събуждане, цикъл на будност и сън и когнитивни функции. Локализационните проучвания с проследяващи индикатори показват, че най-голямата част от тези рецептори не са свързани с невроните, а със съдове и клетки на глията.

Ролята на хистамина може да бъде свързана с функциите на сигнализиране, за да осигури по-голям поток на глюкозата в кръвта за повишаване на невронната активност. Вазодилататорния ефект на хистамина и неговото въздействие върху появата на главоболие е известен от години.

Когато Н1 рецепторите в ендотела на вътречерепните артерии се стимулират, се активира синтеза на азотен оксид (NO) и в резултат се получава вазодилатация. Това води до формулирането на хипотезата за азотния оксид като активиращия фактор. Първото явление е вазодилатацията, медиирана от Н1 рецепторите, разположени в мозъчните съдове. Въпреки това, проучвания с лекарства, които блокират Н1 и Н2 рецепторите, не са показали ефикасност при лечението на мигрена. Това може да се обясни с факта, че блокирането на хистаминовите рецептори влияе на процес, който вече е бил стартиран и който не може да бъде контролиран по този начин.

Н2 рецептори

Това са постсинаптични рецептори, като H1, които създават възбудителни входове или посредничат на възбудителните действия на невроните. Приблизително 40% показват сходство с Н1 рецепторите, но ефектите им върху нервната система са по-малко известни, отчасти поради увеличената трудност при пресичане на кръвно-мозъчната бариера на потенциални антагонисти.

Експерименталните проучвания показват, че кратките експозиции на H2 агонисти могат да увеличат активността на различни видове неврони за дълъг период от време. Това увеличение на невронните реакции може да се наблюдава в кортикалните неврони в отговор на сетивни стимули, чиято поява се свързва с таламичните входове.

Най-използваното лекарството с ефект на Н2-антагонист е циметидин. Употребата му е с цел намаляване на секрецията на стомашна киселина. Изследвания за превантивно лечение при мигрена и главоболие от типа на клъстерно напрежение не са дали положителни резултати. Част от тези резултати биха могли да бъдат приписани на факта, че циметидинът успява да премине кръвно-мозъчната бариера в много високи дози и чрез венозно приложение.

Н3 рецептори

Хистаминът проявява голям афинитет към тези рецептори. За разлика от ефектите от активирането на Н1 и Н2, Н3 имат инхибиторна функция върху хистаминергичните неврони. Те се намират на пресинаптични места и имат ниско структурно сходство с Н1 и Н2 рецепторите. Свързани са с различни функции на мозъка, като модулиране на процесите будност-сън, когнитивни процеси, хомеостатична регулация и възпаление.

Има няколко изоформи с различна активност, което ясно показва съществуващия Н3 рецепторен полиморфизъм при хората. Замяната на аминокиселината 280 (аланин) с валин, известна като H3R, се счита за рисков фактор за мигрена. Този вариант може да доведе до повишаване на хистамина поради неактивност на авто-рецепторите.

Н4 рецептори

Този рецептор има сходство приблизително на 35% с Н3 и е локализиран главно в периферни тъкани и мастоцити. В последните години такива рецептори са били локализирани и в кортикалните и субкортикалните области на мозъчните структури.

Точната му роля е неизвестна, но активирането на този рецептор води до хиперполяризация на невроните в соматосензорната кора при плъхове. Този процес на кортикална свръхвъзбудимост, включително на соматосензорната кора, изглежда основен процес в етиопатогенезата на мигрената.

Сходството, установено между H3 и H4, е довело до затруднена интерпретация на функциите им. Потенциалният ефект от кортикалната активация се намалява от антагонистичния ефект на Н3 рецепторите. В скорошно проучване, интравентрикуларното приложение на агонист на Н4 рецептор индуцира антиноцицептивен отговор. Използването на антагонист обръща това действие.

Метаболизъм на хистамина при мигрена и главоболие: дефицит в активността на ензима Диаминооксидаза (DAO)

Ензимът Диаминооксидаза (DAO) е един от двата ензима, отговорни за метаболизма на хистамина. Процесът предизвиква окислителна диаминация, така че този ензим също е наречен Хистаминаза. Той се съхранява в плазматични везикули на епителните клетки и се секретира вторично в кръвообращението при различни стимули.

Ето защо DAO се счита за ензима, отговорен за метаболизма на хистамина, който се намира в извънклетъчното пространство.

При бозайниците  DAO се намира в червата, възходящото дебело черво, плацентата и бъбреците.

Генът, който кодира DAO, се намира на хромозома 7q35, съставена от 10 двойки килобази, 5 екзона и 4 интрона. Това е водоразтворим гликопротеин, хомодимер с молекулно тегло 200 000, с подединици от 70-120 килодалтона.

Включва се в групата на аминооксидазите и неговата активна форма е активният кофактор хомодимер с 2,4,5-трихидроксифенилаланин хинон.

Кинетиката му е 20 mol / L за хистамин, 350 mol / L за путресцин и 3 mmol / L за спермидин.

Оптималната му функция е в рН 7,2. Тя може да бъде инхибирана от хелатни агенти като цианидни реагенти или карбонил сулфид като аминогуанидин.

Активност на диамин оксидазата: мигрена и главоболие, причинени от дефицит на DAO

Не всички индивиди имат една и съща ензимна активност на DAO. Това също не остава постоянно при всеки индивид, тъй като може да бъде обусловено от различни фактори, които причиняват неговото блокиране. В зависимост от индивидуалната физиология, може да се появи излишък на хистамин, което обуславя цялостно временно намаляване на неговата активност.

Някои изследвания показват повишаване на активността на DAO по време на мигренна криза, което може да се тълкува като защитен механизъм за отстраняване на излишния хистамин.

Извън тези специфични ситуации са изследвани различни мутации, които причиняват спад на активността на DAO при пациенти с различни патологии, свързани с повишена плазмена концентрация на хистамин. Скорошна медицинска публикация демонстрира, че хората, които са носители на мутации rs10156191 и rs2052129 на гена, който кодира DAO, и причиняват намаляване на неговата активност, имат по-висок риск да страдат от мигрена.

От друга страна се съобщава, че 87% от пациентите с диагноза мигрена имат дефицит на DAO активност. При лечение с екзогенен ензим DAO симптомите им се подобряват.

Като се вземат предвид тези данни, дефицитът в ензимната активност на DAO трябва да се третира като тригър за мигрена.  In vitro измерването на DAO активността и / или генетичния анализ на DAO генотипите дават възможност да се установи рискът от мигрена и да се приложи подходящо третиране с хранителни добавки и промени в диетата. Добавките с екзогенен ензим DAO са новият вариант в диетичното лечение и предотвратяване на мигрена. Тъй като това е диетична храна за специални медицински цели и е протеин от животински произход, рискът от нежелани странични ефекти при това лечение е минимален или не съществува.

При пациенти с клъстерно главоболие или „хистаминова цефалгия“, определянето на активността на DAO може да бъде добър биомаркер за диагностициране. Обикновено ензимната активност по време на криза е по-висока, така че е добра идея да се измери предварително, както и редовно да се следи концентрацията на циркулиращия хистамин. Изследването на генотипите на DAO също може да допринесе за добра диагноза.

По отношение на диетата е подходящо да се преразгледат най-вече онези храни, които, без да имат висока концентрация на хистамин, подпомагат ендогенното му освобождаване, тъй като повтарящата се консумация може да причини натрупване на хистамин по неметаболичен път.

Източници

Maintz et al. Histamine and histamine intolerance. Am J Clin Nutr 2007; 85:1185-1196.

Jarisch et al. Histamin-Intoleranz. Histamin und Seekrankheit edn, 2. Stuttgart, Germany: Georg Thieme Verlag KG, 2004.

Izquierdo-Casas et al. Low serum diamine oxidase (DAO) activity levels in patients with migraine. J Physiol Biochem 2018;74(1):93-99.

García-Martin et al. Diamine oxidase rs10156191 and rs2052129 variants are associated with the risk for migraine. Headache 2015;55(2):276-86.

A.Duel et al. Low-histamine diet supplemented with exogenous diamine oxidase enzyme is useful for treating migraine in patients with DAO Deficiency. Ann Nutr Metab 2018;73 (suppl 2); 1-93

Izquierdo-Casas et al. Diamine oxidase (DAO) supplement reduces headache in episodic migraine patients with DAO Deficiency: A randomized double-blind trial. Clin Nutr. 2018 Feb 15. Pii: S0261-5614(18)30014-1

Maintz et al. Association of single nucleotide polymorphisms in the diamine oxidase gene with diamine oxidase serum activities. Allergy 2001; 66:893-902.

Steinbrecher and Jarisch 2005, histamine and headache. 28: 85-91 Allergologie

Music et al., 2013, Serum diamine oxidase activity as a diagnostic test for histamine intolerance. Wien Klin Wochenschr 125: 239-43

Manzotti et al., 2015, Serum diamine oxidase activity in patients with histamine intolerance. International Journal of immunopathology and Pharmacology

Maintz et al., 2006, Evidence for a reduced histamine degradation capacity in a subgroup of patients with atopic eczema. J Allergy Clin Immunol, 117.1106-12.