Когато човек получи алергична реакция, организмът отделя вещество от групата на биогенните амини, наречено хистамин. Този специален химикал се секретира от мастоцитите под въздействие на различни стимули от околната среда и предизвиква добре познатите симптоми на алергия. В зависимост от клетъчните рецепторите с които се свърже, хистаминът може да причини разнообразни проявления, които влошават общото здраве и създават дискомфорт.
За да се предотвратят тези неблагоприятни ефекти, лекарите предписват лекарства, известни като антихистамини. Този тип медикаменти подобряват състоянието на пациентите като редуцират действието на хистамина върху специфични клетъчни рецептори. Инхибирайки хистаминовата активност, антихистамините облекчават симптомите на алергична реакция.
Въпреки че са ефективно средство за временно потискане на неприятните алергични симптоми, антихистамините често се асоциират с поява на странични ефекти като сънливост, главоболие и др. При какви обстоятелства се назначава антихистаминова терапия и какви са нежеланите реакции на различните видове антихистамини ще научите в следващите редове!
Какво представляват антихистамините
Антихистамините са медикаменти, предназначени за лечение на хистамин – медиирани състояния. В разговорната реч са най – известни като противоалергични лекарства, тъй като най – често се използват за лечение на алергични реакции от различен произход. По – голямата част от тези препарати могат да бъдат закупени без лекарско предписание, но има и такива, за които е необходима рецепта. Основният принцип на работа на антихистамините е блокиране на хистаминовата активност чрез понижаване на чувствителността на хистаминовите рецептори към химикала.
Според рецепторите, върху които въздействат антихистамините се делят на два основни типа: Н-1 блокери и Н-2 блокери. Антихистаминовите лекарства могат да бъдат класифицирани по поколения (1во, 2ро и 3то поколение антихистамини). Този метод на категоризация разграничава по – старите от по – новите медикаменти, които се различават по параметри като ефикасност, необходима доза за дневен прием, странични ефекти.
Кога се приемат антихистаминови лекарства
Най – общо казано антихистамини се приемат при еднократна или повтаряща се алергична реакция. В голяма част от случаите хората, които са наясно, че са алергични към определени субстанции (полен, прах, мухъл, животинска козина, тютюнев дим и др.) приемат антихистаминови препарати като част от терапията на алергията си. Също така антихистамините могат да бъдат вземани и превантивно, когато знаете, че ще попаднете в среда, в която ще бъдете изложени на алерген. Този тип медикаменти могат да се приемат и след контакт с алергена с цел облекчаване на симптомите.
Понякога лекарите назначават антихистамини при поява на неуточнен обрив, реакция към друго лекарство или храна, както и в някои случаи на стомашно – чревни неразположения. Често пъти се назначава антихистаминова терапия и на хора с недиагностицирана хистаминова непоносимост, тъй като състоянието предизвиква симптоми, много сходни с тези на алергия.
Н-1 блокери
Н-1 блокерите въздействат на организма посредством ефекта си върху първи тип (Н-1) хистаминови рецептори. Те се разделят на първо и второ поколение агенти:
- Н-1 антихистамините от първо поколение по – лесно пресичат кръвно – мозъчната бариера. По този начин те влияят върху Н-1 рецепторите както в централната, така и в периферната нервна система.
- Н-1 антихистамините от второ поколение таргетират и се свързват селективно с по – специфични рецептори в периферната нервна система. Освен това те имат по – дълго действие в човешкото тяло, което предполага прием на по – малка доза и по – малко странични ефекти.
Показания за прием
- Алергичен ринит
- Алергичен конюнктивит
- Алергични дерматологични реакции, вкл. атопичен дерматит
- Синузит
- Уртикария
- Ангиоедема
Н-1 блокерите понякога се предписват и в случай на бронхит, морска болест, гадене, повръщане и инсомния.
Н-2 блокери
Н-2 блокерите притежават способността да редуцират прекомерната секреция на стомашна киселина, поради което се използват в терапията на гастро-интестинални състояния като:
- Пептична язва
- Рефлукс
- Гастрит
В модерната медицина тези медикаменти често се заменят с по – ефективните инхибитори на протонната помпа.Н-2 блокерите могат да се добавят към терапия на рефрактерна уртикария тогава, когато лечението с Н-1 блокери не дава резултат. Друго приложение на този тип медикаменти е при пациенти с нарушено храносмилане.
Странични ефекти на антихистамините
Като цяло H-2 блокерите се толерират добре от повечето хора и не предизвикват сериозни странични ефекти. В по – редки случаи може да се наблюдава поява на запек, диария, умора, замайване или объркване. Според някои изследвания едно лекарство от тази група се асоциира с по – сериозни усложнения. Това е медикамента циметидин, който може да причини гинекомастия (увеличаване на млечната жлеза) при мъжете и галакторея (нетипична секреция от гърдите без лактация) при жените. По – осезаеми странични ефекти се наблюдават при Н-1 блокерите от различните поколения.
Първо поколение антихистамини
Антихистамините от първо поколение са най – старата група медикаменти от този тип. Техните активни вещества са дифенхидрамин и хлорфенирамин. Специфичното при тях е, че ефектът им в организма е сравнително краткотраен, което налага по – чест прием в сравнение с лекарствата от следващо поколение. Характерни специфични ефекти на 1во поколение антихистамини включват:
- Сънливост
- Сухота в устата, носа и гърлото
- Главоболие
По – рядко срещани нежелани реакции:
- Световъртеж
- Гадене
- Повръщане
- Промени в апетита
- Констипация
- Мускулна слабост
- Нервност
- Хиперактивност, най – вече при децата
Сериозни усложнения, които могат да настъпят при възрастните хора са зрителни нарушение или проблеми и болка при уриниране.
Противопоказания
Н-1 блокерите от първо поколение не биват да се вземат без лекарско предписание ако страдате от:
- Проблеми с простата
- Хроничен бронхит и емфизема
- Глаукома
- Хипертония
- Сърдечни проблеми
- Припадъци
- Тиреоидни проблеми
- При прием на други седативни медикаменти
Второ поколение антихистамини
Антихистамините от второ и трето поколение са разработени да таргетират точно определени хистаминови рецептори. В допълнение, те са по – ефикасни в по – малки дози. Това помага за появата на по – малко странични ефекти и по – специфичното им въздействие. Характерните неразположения, асоциирани с този тип лекарства са:
- Сънливост
- Главоболие
- Стомашна болка
При някои медикаменти от тази група могат да се появят симптоми като:
- Кашлица
- Повръщане
- Замайване
- Диария
- Стомашно неразположение
- Обрив
- Сърбеж
- Подуване на лицето и др.
Желателно е да избягвате да приемате алкохол по време на антихистаминова терапия, тъй като комбинираният ефект на двете вещества може значително да усили сънливостта.
Алергия или хистаминова непоносимост
Хистаминовата непоносимост (HIT) е специфично състояние, при което в организма се акумулира прекалено голямо количество хистамин. При повишаване на хистаминовите нива се наблюдава поява на симптоми на алергична реакция. Този процес може да бъде задействан в следствие на:
- Прекомерна консумация на хистамин – съдържащи храни
- При ускорена мастоцитна дегранулация
- В следствие на понижена активност на ензима ДАО, който е отговорен за разграждането на поетия чрез храната хистамин
Хората, страдащи от HIT често биват диагностицирани с различни заболявания, тъй като симптомите са много общи и най – често мимикират тези на алергия. В действителност състоянието лесно може да бъде контролирано с помощта на подходяща диета и допълнителен прием на ензима ДАО под формата на хранителна добавка.
Ако се съмнявате, че симптомите ви са причинени от хистаминова непоносимост, можете да си направите генетичен тест за активността на ензима ДАО и да започнете суплементиране с ДАО.
Източници
Farzam K, Sabir S, O’Rourke MC. Antihistamines. [Updated 2022 Jul 15]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2022 Jan.
