Щитовидната жлеза е важен ендокринен орган, чиято функция влияе върху различни витални системи и контролира множество биохимични реакции в организма. Нарушената секреция на тиреоидини хормони в следствие на проблеми с жлезата може да повлияе негативно върху настроението, костното здраве, енергийните нива, сърдечния ритъм, фертилитета, храносмилането, хормоналния баланс. Според някои научни изследвания съществува зависимост между тиреоидната и мастоцитна функция и повишаването на хистаминовите нива. Каква точно е връзката между тях ще разберете в следващите редове.
Щитовидна жлеза
Щитовидната жлеза е жлеза с вътрешна секреция, отговорна за производството и освобождаването на тиреоидни хормони директно в кръвния поток. Наред с останалите ендокринни органи, тя контролира хормоналния баланс и се грижи за поддържането на вътрешната хомеостаза. Самата жлеза има формата на пеперуда, която се разполага от двете страни на шията.
Синтезът на оптимални количества тиреоидни хормони (Т3 и Т4) е есенциален за правилното протичане на метаболизма и поддържането на енергийния баланс в тялото. Самата секреция на двата хормона се регулира от тиреоид – стимулиращия хормон (TSH), който се отделя от хипофизата. При завишаване на стойностите на Т3 и Т4, нивата на TSH спадат, а при понижен синтез на тиреоидните хормони секрецията на TSH се увеличава.
При попадането си в кръвния поток, двата хормона достигат до почти всяка клетка в организма, регулирайки различни витални функции. Наличието на определени фактори може да наруши секрецията на тиреоидни хормони, предизвиквайки здравословни проблеми. Обикновено тези проблеми са свързани с повишено (хипертиреоидизъм) или понижено (хипотиреоидизъм) производство на тиреоидни хормони. Други често – срещани заболявания на щитовидната жлеза са:
- Тиреоидит на Хашимото
- Болест на Грейвс
- Базедова болест
- Рак на щитовидната жлеза
Щитовидната жлеза и мастоцитите
Мастоцитите са имунни клетки с хематопоетичен произход, които могат да бъдат открити в различни тъкани в организма. Те се характеризират с наличието на секреторни гранули. При активиране,тези гранули започват да освобождават липидни медиатори и амини (като хистамин, хепарин и др.). Главната функция на тези вещества е да задействат специфичен имунен отговор при попадане на патоген в тялото с цел бързо неутрализиране на агресора.
Според някои изследвания мастоцитите, наред с други имунни клетки, притежават способността да синтезират някои хормони, в това число TSH и Т3. Други клинични тестове сочат, че мастоцитите могат да експресират Т3 рецептори. Освен това активността на клетките изглежда се увеличава при пациенти с хипотиреоидизъм. Това предполага, че състоянието на щитовидната жлеза може да въздейства върху секрецията на хормони от мастоцитите и да служи като алтернативен локален източник на Т3. Съществува и обратно – пропорционална връзка, която е индикативна за способността на мастоцитите да модулират тиреоидната функция. Доказателството за това е, че данните от различни проучвания идентифицират промяна в нивата на хормона Т3 при клетъчно излагане дори на малки дози хистамин.
Взаимодействието между мастоцитите и щитовидната жлеза е клинично релевантно към развитието и прогресията на различни автоимунни заболявания, кат ревматоиден артрит, Синдром на дразнимото черво (СРЧ), уртикария, Хашимото, Синдром на мастоцитна активация и др. При всички тези състояния се наблюдава висока мастоцитна активност и повишена секреция на инфламаторни медиатори, в това число хистамин.
Щитовидната жлеза и хистаминът
Хистаминът е про – инфламаторен медиатор, който активира имунна реакция при контакт с агресор от околната среда и е отговорен за типичните проявления на алергична реакция. Благотворният ефект на веществото се дължи на краткотрайното нискостепенно възпаление, което предизвиква с цел извеждане на патогена от тялото. В някои случаи, обаче, концентрацията хистамин в кръвта значително нараства. Това затруднява метаболизма на химикала и провокира хронично възпаление, което може да доведе до анормално клетъчно поведение.
Връзката между тиреоидините заболявания и хистамина
Различни изследвания идентифицират косвена връзка между хормона Т3, неговите метаболити и нивата на хистамин в кръвта. Данните сочат, че Т3 би могъл да провокира дегранулиране на мастоцитите и по този начин да допринесе за увеличаване на концентрацията на хистамин. Този ефект се свързва с появата на пруритус, зачервяване и други кожни проблеми при пациенти с хипертиреоидизъм.
Основният ензим, отговорен за разграждането на хистамина е ДАО. При някои хора активността на този ензим е нарушена, което затруднява извеждането на химикала от организма. Ако към уравнението се добави и повишаване на хистаминовите нива, проблемът може да стане хроничен. Както вече разбрахме, това може да бъде както причина за, така и следствие от проблеми със щитовидната жлеза.
Някои учени откриват и друга връзка между хистамина и тиреоидните заболявания. Тя се базира на факта, че голяма част от пациентите с нарушения на щитовидната жлеза страдат от SIBO (бактериален свръхрастеж в тънките черва) или друго чревно нарушение. В същото време SIBO често се асоциира с патогенезата на хистаминовата непоносимост.
Хистаминова непоносимост или тиреоидно заболяване
Заболяванията на щитовидната жлеза са често срещани и предизвикват разнообразни симптоми. Някои от техните проявления, обаче, се припокриват със симптомите на хистаминова непоносимост и синдрома на мастоцитна активация:
- Хронична умора
- Проблеми с храносмилането
- Запек
- Депресия
- Променливо настроение
- Изменения в менструалния цикъл
- Повишена термочувствителност
- Изменения в теглото
- Слабост и обща отпадналост
- Нарушения в съня и др.
Тогава как да разберете в какво се корени проблема? На първо място трябва да се обърнете към лекар, който да ви назначи лабораторни тестове за установяване на проблема. Ако се съмнявате, че симптомите ви се дължат на проблеми с хистамин в следствие на ниска активност на ДАО, можете да си направите изследване на молекулярната генетика на диаминоксидазната активност (DAO) (AOC1-V) и/или ин витро диагностичен тест за измерване нивото на активност на ензима DАО в плазмата. При положителен резултат, можете да компенсирате дефицита на ензима посредством прием на хранителна добавка и нискохистаминова диета.
Немалко пациенти страдат едновременно от нарушена тиреоидна функция и хистаминова непоносимост. В такъв случай е необходим холистичен подход под наблюдението на квалифициран специалист.
Източници
Landucci E, Laurino A, Cinci L, Gencarelli M, Raimondi L. Thyroid Hormone, Thyroid Hormone Metabolites and Mast Cells: A Less Explored Issue. Front Cell Neurosci. 2019 Mar 29;13:79. doi: 10.3389/fncel.2019.00079. PMID: 30983971; PMCID: PMC6449760.
Sabria J, Ferrer I, Toledo A, Sentis M, Blanco I. Effects of altered thyroid function on histamine levels and mast cell number in neonatal rat brain. J Pharmacol Exp Ther. 1987 Feb;240(2):612-6. PMID: 3100778.
Chieffi Baccari G, Falvo S, Lanni A, Di Fiore MM, Cioffi F, Santillo A. Mast Cell Population and Histamine Content in Hypothyroid Rat Tissues. Animals (Basel). 2022 Jul 20;12(14):1840. doi: 10.3390/ani12141840. PMID: 35883387; PMCID: PMC9311769.
