Мастоцитите спадат към групата на белите кръвни телца и са интегрална част от вродения и придобит имунитет. Тези левкоцитни клетки изобилстват от секреторни гранули, които освобождават хистамин и хепарин в организма когато бъдат активирани. По този начин се задейства имунния отговор към алергени и патогени. Мастоцитите участват в много физиологични процеси и имат отношение към съдоразширяването и създаването на нови кръвоносни съдове (ангиогенеза).
Въпреки че по принцип регулират естествени физиологични процеси, неправилното активиране на мастоцитите и повишената им активност ги прави дейни участници в патогенезата на редица заболявания. Това се дължи на способността им да насърчават възпалителния отговор. В дългосрочен план, нарушенията в дейността на мастоцитните клетки може да прерастен в мастоцитно разстройство като мастоцитоза или синдрома на мастоцитна активация (MCAS). Синдромът на мастоцитна активация води до развитие на разнообразни симптоми, много от които наподобяват алергична реакция.
Същност на синдрома на мастоцитна активация (MCAS)
Мастоцитите са неразривна част от имунната система. Този тип клетки се срещат в костния мозък, гастроинтестиналния тракт, кожата и дихателните пътища. Специфичното при тях е, че живеят по – дълго от обикновените клетки. Мастоцитите помагат на организма да се справи с инфекциите или алергените посредством освобождаването на вещества, наречени медиатори. Ролята на тези медиатори е да изведат дразнителя като предизвикат реакция. В случая на сезонните алергии и непоносимостта към полен, например, хистаминът (вид мастоцитен медиатор)е това, което ви кара да кихате и стимулира производството на секрет.
Ако страдате от синдром на мастоцитна активация, това означава, че мастоцитите в тялото ви са започнали да отделят прекалено голямо количество химикали. За съжаление, учените все още не са наясно с причините, които предизвикват развитие на заболяването. Данните някои проучвания сочат, че над 70% от хората, диагностицирани със синдрома, имат поне един пряк роднина, който също има MCAS. Това означава, че състоянието може да се дължи на генетична предразположеност. Все пак е известно ,че синдрома може да се задейства от:
- Стрес, тревожност
- Ухапване от насекомо или определени храни
- Инфекция или резки промени в температурата
- Определени медикаменти, в т.ч. антибиотици, ибупрофен, опиоидни болкоуспокояващи
- Миризми
- Хормонални промени, особено по време на цикъл
- При преумора или след прекомерна физическа активност
Симптоми на синдрома на мастоцитна активация
При здравите хора химикалите, освободени от мастоцитите насърчават естествените защитни функции и спомагат оздравителния процес. При човек с MCAS, обаче, медиаторите предизвикват остра реакция. Обикновено, страдащите от синдром на мастоцитна активация често изпитват алергични симптоми и чести епизоди на анафилаксия (тежка алергична реакция), без ясна причина. Най – честите симптоми на MCAS включват:
- Сърбеж, обриви, подуване, изпотяване
- Повишено отделяне на секрети
- Стесняване на дихателните пътища
- Кихане
- Затруднено дишане и хрипове
- Учестен пулс
- Понижено кръвно налягане
- Главоболие, объркване, световъртеж
- Стомашна болка, гадене, диария
- Анафилаксия
Как да разберете дали имате синдром на мастоцитна активация
Установяването на синдром на мастоцитна активация обикновено е доста сложен и продължителен процес поради широкоспектърните проявления и неясните тригери на състоянието. Симптомите често мимикират тези, на други заболявания и е трудно да се определи точният проблем, който ги причинява. Нерядко пациентите посещават редица доктори, докато най – сетне достигнат до точна диагноза, а мнозина остават недиагностицирани. Всъщност, към момента няма конкретен тест, предназначен специално за диагностициране на MCAS. В общия случай лекарите следят за три основни индикатора:
- Хронични или често повтарящи се симптоми на алергия при две или повече органни системи
- Повишение в нивата на веществата хистамин, триптаза и простагландин – медиатори, които се освобождават от мастоцитите
- Подобрение или изчезване на симптомите след прием на антихистамини или медикаменти, които блокират секретирането на химикали от мастоцитите
Свалянето на анамнеза е важен момент в определянето на диагнозата, тъй като може да подскаже на специалиста какво предизвиква симптомите. В много случаи се препоръчва водене на детайлен дневник, описващ храните, напитките и медикаментите, които приемате. По този начин при нов епизод на синдром на мастоцитна активация лекарят може бързо да забележи кои промени са го предизвикали. Така по – лесно ще се ориентирате какво да изключите от диетата си.
Терапия при синдром на мастоцитна активация
В случай че отговаряте и на трите показателя, докторът ще ви диагностицира със синдром на мастоцитна активация. MCAS е нелечимо състояние, но промените в режима на хранене и избягването на тригерите на заболяването значително може да подобри симптомите му и да редуцира честотата на проявление. Ако често получавате анафилактична реакция, лекарят може да ви предпише авто-инжектор за спешни случаи.
Конвенционалната медицина третира разстройствата на активираните мастоцитни клетки с набор от медикаменти, предназначени за инхибиране и стабилизиране на мастоцитната активация и потушаване на симптомите. Такива са H1 – и H2 – антихистамини, стимуланти, нестероидни противовъзпалителни средства и др. Тези лекарства може да окажат положителен ефект, но понякога не се понасят добре от организма и се налага да опитвате различни продукти, докато улучите какво работи за вас.
За много хора най – добрият начин за справяне със симптомите на MCAS включва холистичен подход, който се изразява в стабилизиране на мастоцитите, подобрено разграждане на хистамина и редуциране на нивата на химикала, укрепване на имунната система и справяне с възпалението.
Как да се справите с хистамина
В организма има два ензима, които се грижат за разграждането на натрупания хистамин. По – активна е ролята на храносмилателния ензим Диамин оксидаза (ДАО/DAO), който се произвежда в бъбреците, тимусната жлеза и чревната лигавица на храносмилателния тракт. Когато нивата на този ензим спаднат или активността му е нарушена, хистаминът започва да се акумулира в тялото и да причинява здравословни проблеми.
Активността на ДАО може да бъде определена чрез молекулярно генетично изследване. Освен генетичната наследственост, активността на ензима може да бъде инхибирана от редица фактори, в т.ч. консумация на алкохол, прием на някои медикаменти, хормонални проблеми, хистамин – съдържащи храни в диетата, нутритивни дефицити, гастроинтестинални разстройства. Ограничаването на тези фактори и нискохистаминовата диета едновременно повишават ДАО активността и редуцира нивата на хистамин в кръвта.
В допълнение, приемът на хранителна добавка за регулиране на активността на ДАО значително може да подобри състоянието ви. DAOfood®Plus е специализиран суплемент, който спомага разграждането на хистамин и намалява симптомите, причинени от химикала. Добавката снабдява организма с бионалична форма на ДАО, която се усвоява лесно и подобрява работата на вече наличния в организма ензим. Подробна информация за ползите от приема на DAOfood®Plus можете да прочете тук.







