Хистаминът е вещество с противоречиви функции в организма, което най – често се дискутира в контекста на алергичните реакции и острия имунен отговор към различни дразнители. Известно е, че нарушенията в хистаминовия метаболизъм имат осезаемо въздействие върху здравето. В повечето случаи това се изразява в прекомерно акумулиране на химикала, последвано от редица неблагоприятни симптоми. Натрупването може да бъде в следствие на дефицит на ензима ДАО, отговорен за разграждане на хистамина в храносмилателния тракт, или консумация на определени храни и напитки с високо хистаминово съдържание. Неконтролирано, състоянието може да доведе до развитие на т.нар. хистаминова непоносимост, която се асоциира с различни патологии, в това число мигрена, ADHD, фибромиалгия и др.
Признат в ролята си на есенциален невротрансмитер, хистаминът участва в регулацията на когнитивната функция и работата на централната нервна система (ЦНС). В контекста на мозъчното здраве, веществото отдавна се разглежда като важен кофактор в патогенезата на различни невропсихиатрични заболявания. Според изследванията, хистаминовата дисрегулация може да бъде причина или следствие от основни патофизиологични процеси, сред които аутизъм, нарколепсия и невродененеративно заболяване. През последните години учените свързват дефицита на хистамин в мозъка с развитие на синдром на Турет и други тикови разстройства (ТР) при някои хора.
Същност и клинични показатели на тиковите разстройства
Тиковете се състоят от кратки неритмични, неволеви движения, които често служат за освобождаване на локално акумулиран дискомфорт, сходно на кихането. Тези внезапни спазми се провокират от нарушена активност на някои невротрансмитери, които отговарят за моторния контрол.
Тиковите разстройства са най – характерни в детска възраст и засягат около 20% от децата. Проявяват се повече при момчета, отколкото при момичета. В по – голямата част от случаите тиковете са леки и променливи и често остават недиагностицирани, тъй като не изискват лечение. При голям процент от засегнатите симптомите се подобряват с напредване на възрастта, което обяснява по – ниската честота на тиковите разстройства при възрастното население.
Видове и симптоми
Самите тикове представляват моторни или вокални изблици, които настъпват неочаквано. Могат да се проявят заедно или по отделно. Честотата и типа на тиковете определят вида тиково разстройство:
- Преходно ТР – вокални и моторни тикове, които настъпват по отделно
- Устойчиво ТР –изразява се във фонични или моторни тикове, специфични за всеки пациент.
- Синдром на Турет – едновременно настъпват вокални и моторни тикове
Най – често ТР започват с често примигване, прочистване на гърлото или неволно движение с ръка или крак, особено в стресови ситуации. С течение на времето проявленията могат да се задълбочат и да се превърнат в проблем за общуването и социалния живот. Други характерни симптоми са правене на физиономии, копролалия (псуване), ехолалия (повтаряне на собствени или чужди думи), неприлични жестове, плезене с език, нетипични движения с главата, потрепване и движения в крайниците.
Синдром на Турет
Синдромът на Турет е най – сложната форма на тиково разстройство. Представлява едновременно проявление на моторни и вокални тикове, които с времето придобиват по – комплексен вид. Характеризира се с етапи на обостряне, последвани от период на затишие, които продължават около 2 – 3 месеца. Много често заболяването протича паралелно с други неврологични състояния (OCD, ADHD, тревожност, депресия, сънни нарушения, афективно разстройство).
Точната причина за възникване на синдрома на Турет не е известна, но учените са открили различни ендогенни фактори, които се свързват с развитието на заболяването. Данните от различни образни изследвания показват, че при голяма част от хората със синдрома се наблюдава нарушения в активността на невротрансмитера допамин. При половината от случаите се наблюдава генетичен компонент, който обяснява защо състоянието засяга членове на едно и също семейство.
Известно е, че стресът и липсата на сън значително влошават симптомите на тиково разстройство. Други рискови фактори са неправилна диета, хранителна непоносимост, тревожност или силни емоции, дефицит на определени хранителни вещества (магнезий, витамин Д, В витамини, калций и др.).
Връзката между хистамина и патогенезата на Синдром на Турет
Хистамин в мозъка
Както вече споменахме, хистаминът е важен невротрансмитер със значима роля в регулацията на когнитивната дейност и различни процеси в централната нервна система. В мозъка, той се синтезира от т.нар. хистаминергични неврони, които упражняват редица модулаторни функции. Тези функции се медиират от три основни хистаминови рецептора – Н1, Н2, Н3. Те са силно изразени в базалните ганглии – есенциални структури, намиращи се под кората на главния мозък – които вземат участие в регулацията на различни моторни и психични процеси.
Данни от изследвания
В изследване от 2010 г. екип от учени прави тестове върху семейство с много висока честота на синдром на Турет. При по – голямата част от пациентите се наблюдават и редица коморбидни състояния, в това число OCD, ADHD и аутизъм. По време на проучването специалистите идентифицират генетичен компонент, който съответства с тиковете. Те откриват на пръв поглед незначителна мутация в генетичния модел на ензима хистидин декарбоксилаза (HDC), отговорен за образуването на хистамин. Това насочва екипа към хипотезата, че нарушеният биосинтез на хистамин е свързан с патофизиологията на ТР.
Резултатите на изследваното семейство ясно показват, че при всички, страдащ от синдром на Турет се наблюдава една и съща мутация на гена HDC. Сравнявайки данните с хиляди ДНК проби от контролна група става ясно, че тази мутация не се среща при останалите, включително група от 720 пациента със синдром на Турет. Според учените мутиралата версия на гена води до влошен синтез на хистамин.
Не е ясно как точно тези генетични аномалии допринасят за симптомите на ТР, но в изследване върху мишки ясно се вижда, че премахването на еквивалента на HDC гена води до повишена склонност към повтарящи се моторни действия. Една от предпоставките за инхибиторния ефект на хистамина към проявленията на тикове е способността на хистаминовите рецептори да противодействат допамина. Въпреки че тази гена мутация засягат само част от пациентите със синдром на Турет, тя е предпоставка за провеждане на по – задълбочени изследвания в тази насока.
Допълнителна информация за въздействието на хистамина върху здравето можете да намерите в нашия блог!
Източници
Rapanelli M, Pittenger C. Histamine and histamine receptors in Tourette syndrome and other neuropsychiatric conditions. Neuropharmacology. 2016 Jul;106:85-90. doi: 10.1016/j.neuropharm.2015.08.019. Epub 2015 Aug 14. PMID: 26282120.
Pittenger C. The histidine decarboxylase model of tic pathophysiology: a new focus on the histamine H3 receptor. Br J Pharmacol. 2020 Feb;177(3):570-579. doi: 10.1111/bph.14606. Epub 2019 Mar 27. PMID: 30714121; PMCID: PMC7012946.
