Хистаминовата непоносимост е неприятно състояние, с което все повече хора по света се борят. В същото време, диабетът също поразява стотици хиляди годишно. На пръв поглед двете заболявания нямат нищо общо. В действителност обаче, първите изследвания, опитващи да открият връзка между тези заболявания се провеждат още през 50-те години на миналия век. Почти 40 години по – късно, учените установяват, че действително съществува корелация между нивата на хистамин и кръвната захар.
Според научните данни, колебанията в стойностите на кръвната захар имат пряко влияние върху хистаминовата секреция. В същото време, хистаминовата непоносимост и синдрома на мастоцитна активация влошават инсулиновата резистентност и развитието на диабет. Независимо от откритията, в наши дни тази връзка все още често остава пренебрегвана. Затова в днешната статия ще се опитаме да ви обясним как хистамина и кръвната захар са взаимно свързани и си влияят и дали подобряването на едното състояние, води до промени в другото.
Какво представлява кръвната захар
Кръвната захар (глюкоза) е основният източник на енергия за всяка клетка в тялото. Приетите хранителни вещества се преработват от организма и се трансформират в глюкоза. Инсулинът е хормон, благодарение на който глюкозата от кръвта се транспортира до клетките, за да могат да я използват за енергия или съхранение. Инсулинът се секретира от панкреаса и е отговорен за преминаването на глюкозата през клетъчните стени. Балансът на целия процес се крепи на поддържането на чувствителността на клетките към инсулин и запазването здравословни нива на кръвната захар. Поддържането на прекалено ниски или прекалено високи нива на кръвна захар нарушава естествения баланс в тялото и е предпоставка за развитие на редица здравословни проблеми.
Най – важното за диабета
Диабетът е метаболитно заболяване от хроничен характер, което се провокира именно от дисбаланса в метаболизма на кръвната захар. Заболяването се характеризира с прекалено високи нива на глюкоза в кръвта. Специфичното при диабета е, че клетъчното усвояване на глюкозата в кръвта е нарушено. Това се дължи на един от два фактора – ниски нива на инсулин или нарушения в употребата на хормона. Двата основни типа диабет са I и II.
В повечето случаи диабет тип I се проявява още в ранна детска възраст, тъй като е генетично обусловен. Характерното при него е, че панкреасът не може да произвежда достатъчно количество инсулин. Това се дължи на автоимунен отговор на организма, посредством който имунната система унищожава панкреатичните клетки, произвеждащи хормона. Причините за това все още не са известни. За пациентите с диабет от тип I е жизненоважно да си набавят инсулин ежедневно.
Диабет тип II е характерен за хората на средна възраст, но може да засегне всеки. Наднорменото тегло, нездравословната диета и метаболитният синдром са рискови фактори за развитието на диабет тип II. При това заболяване естествената способност за синтезиране или усвояване на инсулина е нарушена, което води до покачване на кръвната захар. Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките губят чувствителност към инсулина и не могат да поемат глюкозата от кръвта. В резултат на това панкреасът започва да произвежда все повече инсулин, за да помогне на глюкозата да бъде използвана от клетките. Инсулиновата резистентност е позната още като преддиабетно състояние, но ако се вземат навременни мерки, свързани с промени в диетата и начина на живот е напълно възможно състоянието да бъде успешно третирано и да се избегне развитието на диабет тип II.
Какво е хипогликемия
За хипогликемия говорим, когато нивото на кръвната захар падне твърде ниско. Засяга главно хората с диабет, особено ако приемат инсулин и може да бъде изключително опасно, ако не се предприемат навременни мерки. Симптомите на хипогликемия включват глад, треперене, тревожност, умора, замайване, раздразнителност, неравномерно сърцебиене. Всички това се случва в резултат на внезапен спад на кръвната захар, характерен за диабетиците. Хората, които не страдат от диабет също могат да изпаднат в хипогликемична криза, но в много по-редки случаи. Това може да се случи няколко часа след хранене, в резултат на медикаментозно лечение или поради друго здравословно нарушение.
При всички случаи, не е необходимо да страдате от диабет, предиабет или хипогликемия, за да изпитвате неразположения от промените в нивата на кръвната захар. Скоковете и спадовете в кръвната захар при здравите хора обикновено са провокирани от лоши хранителни навици, нездравословен начин на живот или специфична медикаментозна терапия. Важното е, че тези промени в кръвната захар могат да се отразят и на хистаминовите нива.
Същност на хистаминовата непоносимост
Хистаминът е ендогенно синтезирано съединение, което участва в редица жизненоважни биологични процеси. Като основен имунен фактор, той помага на организма да се освободи от навлезлите алергени. Друга функция на хистамина е да задейства освобождаването на стомашна киселина, която е от ключово значение за храносмилането.
Ензимът, който отговаря за разграждането на хистамина се нарича диаминооксидаза, или ДАО. Този ценен ензим се грижи също и за разграждането на натрупания в тялото хистамин. Съществуват редица фактори, които могат да предизвикат прекомерно акумулиране на хистамин в тялото или да нарушат хистаминовия метаболизъм и дейността на ДАО. В такъв случай в нивата на хистамин в организма се покачват прекалено много и се развива т.нар. хистаминова непоносимост.
Хистаминовата непоносимост засяга всички витални системи и може да причини редица неблагоприятни симптоми, включително хормонални нарушения, главоболие, кожни проблеми, храносмилателни разстройства, нарушения на съня, тревожност, алергични реакции, ускорен сърдечен ритъм и други.
Синдром на мастоцитна активация
Мастоцитите са бели кръвни клетки, които могат да бъдат открити в различни тъкани в организма – кожа, храносмилателен тракт, дихателна система, уринарен тракт, репродуктивни органи. Мастоцитите имат ключова роля в дейността на имунната система. Една от функциите им е да съхраняват възпалителни медиатори, включително хистамин. Когато в организма навлезе алерген, се задейства алергичен отговор, който предизвиква освобождаването на хистамин.
Синдромът на мастоцитна активация е състояние, при което мастоцитите секретират извънредни количества хистамин в организма. Причините не са напълно изяснени, но се знае, че голяма част от хората, страдащи от това заболяване имат роднина по пряка линия, който е със същата диагноза. Проявленията на заболяването често са сходни с тези на други заболявания и също така съвпадат със симптомите на хистаминова непоносимост. Затова поставянето на диагноза обикновено отнема доста време.
Връзката хистамин – кръвна захар
След потвърждаване на първоначалната хипотеза, че между хистамина и кръвната захар съществува реална връзка, учените продължават да правят проучвания върху механизмите, които влияят на двете вещества. В клинични проучвания се установява, че при голям брой животни с диабет нивата на хистамин – разграждащия ензим ДАО са понижени. При друго изследване с животни се идентифицира правопропорционална зависимост между блокирането на Н3 (хистамин 3) рецептора и понижаването на нивата на кръвната захар при диагноза диабет. Лабораторните изследвания на пациенти с диабет показват, че нивата на мастоцитите и хистамина са повишени. Още повече, антихистаминовите средства и лекарствата за стабилизиране на мастоцитите редуцират усложненията при диабетиците.
Следващия път ще продължим да ви разказваме за процесите, които свързват хистамина, кръвната захар и съпътстващите ги заболявания. Разбирайки връзките между биологичните процеси в организма, ще сме способни да оценим ситуацията адекватно и да разберем проблема в детайл. Вниквайки в същината на състоянието, по – лесно можем да се преборим с него. Накрая ще дискутираме и стъпки за контролиране на заболяванията и подобряване на симптомите им. Проверявайте блога ни за втора част на темата!







