В наши дни здравословните проблеми, причинени от специфичния начин на живот на съвременното общество, включително влошена хранителна хигиена, прекомерна употреба на медикаменти, обездвижване, ежедневен стрес и други, са все по-често явление. Голяма част от тези състояния са свързани със заболявания на гастроинтестиналния тракт или други нарушения, които предизвикват стомашно-чревни неразположения. Всъщност, здравето на чревната микробиота е предопределящо за цялостното здраве, тъй като именно в червата се случва основното разграждане и асимилиране на хранителните нутриенти. Освен това здравето на чревната лигавица има ключова роля в имунния отговор на организма. В дългосрочен план дисбалансът на чревната микрофлора се свързва с редица сериозни заболявания, като остеопороза, депресия, авитаминоза и други. Една от диагнозите, за които все по-често чуваме е бактериален свръхрастеж в тънкото черво, или SIBO. Това заболяване е в пряка корелация с редица други състояния, включително т.нар. хистаминова непоносимост.
Функции на тънкото черво
Тънкото черво има съществена роля в асимилирането на нутриентите, постъпили с храната. В него се неутрализират киселините, разграждат се основните хранителни групи (белтъци, мазнини, въглехидрати), усвояват се витамин Б12, желязо и други. Освен това има важна роля в защитата на организма – там се намират голям брой биоактивни имунни клетки, които се борят с постъпилите болестотворни микроорганизми. Пробиотиците помагат за усвояването на хранителни вещества, предпазват от развитие на постъпващите патогени и заздравяват стените на чревната лигавица. Те участват в синтеза на витамин К и спомагат поддръжката на оптимална мускулна активност на червото. От адекватната дейност на мускулите зависи придвижването на чревното съдържимо по протежението на тънкото черво. Друга есенциална функция на този отдел на стомашно-чревния тракт е асимилирането на хистамин.
Както вече сте разбрали, тънкото черво е много важен дял от гастроинтестиналния тракт и всяко нарушение във функциите му може да доведе до сериозни здравословни проблеми, включително хистаминова непоносимост.
Какво представлява SIBO
Както най-вероятно знаете, полезните бактерии са основата на доброто чревно здраве. Всъщност, множество бактериални щамове населяват стомашно-чревния тракт, като за различните му части са характерни различни видове бактерии. Свръхрастежът на бактерии в тънките черва в повечето случаи означава, че в тази част от гастроинтестиналния тракт са навлезли бактериални щамове, които типично обитават дебелото черво. В този случай нетипичните бактерии „окупират“ тънкото черво и започват да се размножават главоломно, причинявайки редица неразположения. В по-малък процент от случаите се наблюдава свръхрастеж и на местни щамове. При нормални обстоятелства броят на бактериите в тънкото черво е много по-малък, в сравнение с дебелото, но при SIBO броят им значително се увеличава. Често бактериалната инвазия и свръхрастеж са причинени не от един, а от няколко различни щама.
Симптоми на свръхбактериален растеж в тънкото черво
SIBO симптоматиката наподобява тази на други заболявания на храносмилателния тракт като синдром на раздразнените черва (СРЧ) и лактозна непоносимост, което затруднява диагностицирането на заболяването. Интензитетът на симптомите може да варира, а те най-често включват: стомашен дискомфорт, хронична диария, редуваща се със запек, подуване и дискомфорт. Ако страдате от някое от следните неразположения, непременно се консултирайте с лекар:
- Стомашни болки/ дискомфорт
- Спазми
- Леко до прекомерно подуване на корема
- Разстройство или запек
- Газове и оригване
- Гадене
Ако състоянието не се третира продължително време може да се стигне до малабсорбция на нутриенти, прекомерна загуба на тегло и авитаминоза (недостиг на витамини). Всичко това се дължи на нарушенията на чревната лигавица, а понякога и на повишена чревна пропускливост.
Предпоставки за развитие на SIBO
Човешкият организъм притежава естествени защитни механизми, които при нормални условия предотвратяват развитието на стомашно-чревни заболявания, в частност SIBO. Те са свързани с поддържане на оптимално pH на средата, активна работа на мускулатурата на чревната стена, наличие на антитела (имуноглобулини) в чревните секрети и здрава илеоцекална клапа, която пропуска чревното съдържимо към отвора на дебелото черво и предотвратява обратното му навлизане в тънкото черво. Когато един или повече от тези елементи биват нарушени, това поставя тялото в риск от развитие на свръхбактериален растеж в тънкото черво. Най-често срещаните причинители на SIBO са:
- Хипохлорхидрия (понижена стомашна киселинност)
- Гастропареза (забавено движение на мускулите на храносмилателния тракт)
- Структурни аномалии на тънкото черво (анатомични или след оперативна намеса)
- Отслабен имунитет
Други рискови фактори са:
- СРЧ (синдром на раздразнените черва)
- Целиакия (цьолиакия)
- Болест на Крон
- Операция на червата
- Хронична чревна псевдообструкция
- Дивертикулоза
- Хроничен панкреатит
- Амилоидоза (отлагане на патологичен белтък, наречен амилоид)
- Белези по чревната тъкан, предизвикани от радиация или оперативна намеса
- Диабет
- Хипотиреоидизъм
- Продължително антибиотично лечение (или прием на други медикаменти)
- Органна дисфункция (цироза, панкреатит, бъбречна недостатъчност)
- Дългосрочна употреба на ИПП (инхибитори на протонната помпа, които редуцират производството на стомашни сокове)
- Прием на наркотични вещества
Известно е, че по – възрастните хора, пушачите и тези, които пият алкохол регулярно са по-застрашени от развитие на свръхбактериален растеж в тънкото черво.
Как се диагностицира SIBO
Дихателният тест е най-популярният метод за диагностициране на SIBO. Методът е неинвазивен и представлява периодично издухване на въздух в балон. Тестът цели да установи или отхвърли наличие на водород или метан в дъха. Обикновено преди самия тест се налага 24 часово гладуване. За да се предизвика потенциална реакция на отделяне на въпросните газове ще се наложи да изпиете определено количество глюкозна течност преди тестването. Идеята е да се предизвика освобождаване на метан или водород от патогените при разграждане на приетите въглехидрати. Известно време след поглъщане на течността се правят периодични издишвания в балон или тръбички. Според времето, което е нужно на организма да произведе газовете се определя дали имате SIBO или не. Тъй като тестът се оказва подвеждащ в немалко случаи, лекарят може да назначи и допълнителни изследвания като:
- Кръвни тестове
- Урина
- Вземане на проба от чревната течност
- Фецес диагностика
Връзката между SIBO, хистамин и DAO
Както може би ви е известно, хистаминът е химично вещество, което се синтезира в организма от вид бели кръвни телца (мастоцити). Всъщност той е първият отговор на организма в борбата срещу инвазивни организми или алергени. Функцията му е да предизвика отделяне на бели кръвни клетки около нашественика като засили кръвообращението в засегнатата област. Когато обаче в организма е настъпил дисбаланс, вместо да помогне, хистаминът може да доведе до неразположения и дори хронични проблеми – хистаминова непоносимост и алергии. При невъзможност на организма да разгради натрупаното вещество се получават алергични реакции като зачервяване, сърбеж, болка, подуване, обриви, секрет от носа, кихане и други.
Както вече споменахме, червата са неразривна част от защитната система на организма. Всъщност 80% от имунитета се намира в гастроинтестиналния тракт. От друга страна хистаминът се разгражда от ензим, наречен диаминоксидаза (DAO) и това се случва именно в тънкото черво. Следователно, не е изненадващо, че всяко стомашно-чревно разстройство може да предизвика нарушения в секрецията на хистамин или DAO, водейки до т.нар. хистаминова непоносимост.
Влиянието на SIBO върху хистаминовите нива
- Свръхрастеж на хистамин-образуващи бактерии. Може да се предизвика от прием на определени храни.
- Наличие на хронично възпаление и нарушена чревна пропускливост може да предизвика свръхпроизводство на хистамин като защитна реакция на организма.
- Всяко възпаление или нарушение на мукозата на тънкото черво може да редуцира секретирането на DAO. Това, от своя страна, води до невъзможност за правилно разграждане на хистамина и покачване на нивата му в тялото.
- Установена е връзка между SIBO и нарушения в активността на мастоцитите, които започват хронично отделяне на прекомерни количества хистамин.
Възможно е да имате и генетична предразположеност към понижена секреция на DAO, което може да бъде рисков фактор за развитие на нетолерантност към хистамин. Добрата новина е, че ако страдате от дефицит на DAO можете лесно да си го набавите чрез хранителна добавка като ДАОфууд®ПЛЮС.
SIBO и натрупването на хистамин в организма са две състояния, които значително могат да влошат качеството на живот, ако не бъдат третирани навреме. Повече за хистамина и влиянието му върху здравето можете да научите в нашия блог. Ако предполагате, че може да имате здравословен проблем, свързан с някои от по-горе изброените симптоми, незабавно се консултирайте с медицински специалист.
