Хистаминовата непоносимост е едно от най-неприятните здравословни състояния. Това не е алергия и не предизвиква моментална реакция на тялото. За сметка на това, симптомите могат да се проявят и задържат за доста продължително време, което прави диагностиката и лечението наистина предизвикателни. Ако имате хистаминова непоносимост или спазвате нискохистаминова диета по друга причина, медът е ваш пръв приятел.
Какво представлява хистаминовата непоносимост
- Непоносимостта към хистамина се случва, когато по някаква причина тялото не може да разгради наличния хистамин и веществото започва да се натрупва. Сам по себе си хистаминът може да е много полезен и има ценни функции за дейността на организма. Той има следните функции:
- Комуникира съобщения с мозъка;
- Задейства освобождаването на стомашна киселина, за да подпомогне храносмилането;
- Освобождава се след нараняване или алергична реакция като част имунния отговор на тялото.
Когато нивата на хистамин станат твърде високи или когато той не може да се разгради правилно, се появяват негативни ефекти от наслагването му. Веществото започва да пречи на дейността на редица органи и системи.
Както вече споменахме, непоноисмостите от всякакво естество са трудни за диагностициране, защото симптомите им могат да се активират до няколко дни след излагане на проблемното съединение. Освен това, симптоматиката може да засяга множество органи и системи и да наподобява друг здравословен проблем. Когато говорим за хистаминова непоносимост, най-често срещаните симптоми са:
- Главоболие или мигрена;
- Запушен нос или проблеми със синусите;
- Умора;
- Обриви;
- Храносмилателни проблеми;
- Нередовен менструален цикъл;
- Гадене и повръщане;
- Коремни спазми;
- Подуване и отоци;
- Високо кръвно налягане;
- Неравномерен сърдечен ритъм;
- Безпокойство или депресивни епизоди;
- Виене на свят.
Защо тялото развива хистаминова непоносимост
Това е важен въпрос, като се има предвид, че тялото синтезира определени количества от веществото. Защо развиваме непоносимост към субстанция, която е естествена за организма ни? Отговорът се крие в механизма на разграждане на хистамина.
За неговото усвояване е отговорен един определен ензим, който се нарича DAO – диаминооксидаза. Ако тялото не разполага с адекватни нива от ензима, хистаминът се натрупва и започва да предизвиква здравословни проблеми.
Защо се получава недостиг на DAO? Причините за това са различни. Най-често липсата на ензима е предизвикана от:
- Прием на лекарства, които блокират DAO функциите или предотвратяват производството му;
- Стомашно-чревни разстройства, като синдром на пропускливите черва или IBS;
- Консумация на богати на хистамин храни, които карат DAO ензимите да функционират неправилно;
- Консумация на храни, които блокират DAO ензимите или задействат освобождаването на хистамин.
Свръхрастежът на бактерии е друг фактор, допринасящ за развитието на непоносимост към хистамин. Бактериите растат, когато храната не се усвоява правилно, което води до свръхпроизводство на хистамин. Нормалните нива на DAO ензимите не могат да метаболизират повишените нива на хистамин в тялото ви и това отключва непоносимост.
Какво общо има медът
Медът е една от най-полезните храни за човешкия организъм. Той има ненадминат противовъзпалителен ефект, което го прави подходяща храна за множество здравословни проблеми. В допълнение, той категорично спада към групата на храните с ниски хистаминови нива.
Разбира се, от мед до мед има разлика. За съжаление, съвременната хранителна индустрия предлага фабрично произведен мед, който няма същата хранителна стойност, като натуралния такъв. В много случаи производителите захранват пчелите със захарен сироп или затоплят крайния продукт, което също влияе на качеството. Последно, но не и по важност е от какви растения точно е получен медът.
За хистаминовата непоносимост, най-подходящ се смята истинският мед от манука.
Какво представлява медът от манука
Тази разновидност на меда е типичина за Нова Зеландия и Австралия, където мануката е част от типичната флора. Името Mānuka всъщност идва от местната новозеландска маорска дума за дървото, от което се добива известният меден прашец и нектар, а по-късно се превръща в мед със същото име.
Мануката е едно от най-силните лечебни растения, познати на човечеството. Позната е още под името чаено дърво. Вероятно сте чували или дори използвате етерично масло от това растение. В такъв случай сте запознати с антибактерицидните, антибиотични, муколитични и противопаразитни свойства на мануката. Според една легенда в радиус от 1 км около чаеното дърво във въздуха не се срещат никакви патогени – толкова мощни са лечебните му свойства.
По тази причина медът от манука се смята за най-добрия сред всички разновидности на този натурален продукт. Той съдържа различни антимикробни вещества, което го прави толкова ефективен в борбата с множество вредни субстанции. Подходящ е като подкрепяща терапия при Кандида, нарушен баланс на чревната мукоза, хистаминова непоносимост и още много.
Имайте предвид, че има разлика между антибактериално и антимикробно. Докато антибактериалните продукти убиват бактериите, антимикробните вещества предотвратяват разпространението на гъбички, бактерии, паразити и дори някои вируси. Това означава, че може да помогне за балансиране на червата, а не просто да унищожи бактериите. Най-важното съображение при закупуването на мед от манука за непоносимост към хистамин е, че купувате такъв, който е лабораторно тестван и с доказан произход.
Как действа медът при хистаминова непоносимост
Макар медът от манука да е най-предпочитан при хистаминова непоносимост, някои нутриционисти съветват да се консумира местен мед в малки количества след елиминационната диета. Медът, събран в радиус от 50 км от дома ви е оптималният вариант. Той съдържа полени от типичните за региона растения, което има специфичен лечебен ефект.
Яденето на малки количества местен мед няколко пъти седмично изгражда адекватен имунен отговор към тези регионални полени, като ви излага на много ниски нива на дразнителя. На свой ред това позволява на тялото ви бавно да изгради толерантност. Малко проучване от Малайзия установява, че консумирането на местен суров мед може да доведе до намалени алергоподобни симптоми, свързани с хистаминовата чувствителност.
Поради наличието на полени в него, медът често се изключва по време на елиминационната диета. Ако в момента спазвате такава, изчакайте докато лекуващия лекар ви позволи да консумирате отново мед. След това го третирайте като всяка друга нова храна. Опитайте само много малка лъжица от него заедно с храна, за която вече знаете, че понасяте добре. По този начин, както при всякакви други храни, с които тялото ви вече не е свикнало, можете да разберете в рамките на ден-два дали това нарушава вашата система или не.
Ако тялото не реагира добре на меда, прекратете консумацията му. Ако се чувствате добре и искате да включите в диетата си мед от манука, винаги следете за произхода му, лабораторните изследвания и методът на извличане.







