Какво е общото между ягоди, зряло сирене и чаша вино? Не, не говорим за романтична вечер с половинката ви, а за основното съединение, което тези продукти съдържат. А именно – хистамин.
Хистаминът е от онези вещества, които се славят със смесената си репутация. Когато е в нормални нива, той е приятел и помощник на тялото. Когато обаче количествата му станат твърде високи, може да предизвика редица здравословни проблеми, като алергии и непоносимости. Днес ще обърнем внимание на една от големите непоносимости, за които не се говори толкова често – тази към алкохол.
Разликата между алергия и непоносимост
Говорили сме много пъти какви са приликите и разликите между тези състояния. За това няма да навлизаме в големи детайли. Ще споменем само основните различия, а именно – реакцията при непоносимост е значително забавена (от няколко часа до няколко дни), а симптомите могат да са изключително разнообразни и на пръв поглед без връзка помежду си.
За разлика от това, алергията има моментална реакция и в някои случаи може да е смъртоносна, като симптомите й са много конкретни и всеки път еднакви.
В този ред на мисли е важно да знаете, че към алкохола могат да се развият както алергия, така и непоносимост. Алергията обикновено е към определена съставка в напитката (хмел, грозде, хвойна или друга). Тялото вижда този елемент като потенциален вредител и създава имунен отговор към него. Симптомите са различни, но целта на организма е една – да се избави от въпросната “вредна” съставка.
Алкохолната алергия е рядко срещано явление. Непоносимостта към алкохол, за сметка на това, се случва много по-често, отколкото можете да си представите. Проблемът с установяването й е от една страна забавената реакция и разностранните симптоми. От друга – диагностицирането може да е сложно, защото непоносимостта може да бъде объркана с махмурлук.
Алкохолна непоносимост – какво представлява
Алкохолът сам по себе си е труден за усвояване от организма. Не само че няма никаква хранителна стойност, той съдържа големи количества захари и токсини, които трябва да бъдат преработени от бъбреците и черния дроб.
Важен елемент в обработката на алкохола е ензима ALDH2, или алдехид дехидрогеназа. Много опростено това, което ензимът прави е да трансформира алкохола в оцетна киселина, като така се подпомага извеждането на токсините и цялостната абсорбция.
Непоносимостта към алкохол не се дължи на факта, че тялото ви реагира на точно определено вещество в него. Тя е свързана с неспособността на организма да прави тази трансформация на алкохолните молекули в други, по-лесно смилаеми вещества. Тъй като не всички разполагаме с необходимите ензими, или пък ги имаме под малко по-различна форма, някои от нас развиват непоносимост, която се характеризира със специфични симптоми.
Най-често срещаните симптоми на непоносимост към алкохол са:
- Зачервяване и затопляне на лицето и деколтето;
- Главоболие;
- Гадене;
- Повръщане;
- Ускорено сърцебиене;
Както виждате, те са много подобни на симптомите на махмурлук. За разлика от него обаче, непоносимостта може да се активира дори при употреба на съвсем малки количества алкохол.
Лечението на проблема обикновено протича с антихистамини, които, за съжаление имат множество странични ефекти. Някои хора предпочитат да прекъснат консумацията на какъвто и да било алкохол, за да не си причиняват излишно неудобство. Необходимо ли е това? Отговорът е – не съвсем. Като при други здравословни проблеми, и тук има специфики, които могат да ви помогнат да се справите с проблема.
Освен липсата на ALDH2 ензима, има и други начини, по които можете да се “сдобиете” с алкохолна непоносимост. В някои случаи проблемите се получават само с конкретни напитки и е важно да знаете какво съдържат те, което отключва реакцията.
Основните две проблемни съставки в алкохола са хистамин и сулфати. Нека да ги разгледаме поотделно.
Алкохолна непоносимост и сулфати
Сулфатите са съединения, които производителите на алкохолни напитки добавят в продуктите си, за да спрат ферментационния процес. Обикновено сулфати се добавят към виното и бирата. Те не променят вкуса, аромата или текстурата на напитката, но пък предизвикват реакции у някой хора.
Страдащите от непоносимост към тези съединения често имат и проблеми с дихателната система. Към сулфати реагират хора с астма или възпаление на горните дихателни пътища. Симптомите на тази непоносимост могат да мимикират астматичен пристъп, което я прави още по-трудна за диагностициране.
Най-богати на сулфати, и съответно най-опасно, е червеното вино. Ако след консумацията му наблюдавате влошаване на състоянието си, потърсете лекарска помощ и направете необходимите изследвания.
Алкохолна непоносимост и хистамин
Също като сулфатите, хистаминът също се съдържа в най-големи количества във виното и бирата. Той има отношение към ферментационния процес, но по различен начин. Хистамините се отделят спонтанно по време на ферментация, което прави измерването на нивата им трудно.
Хората, които имат непоносимост към хистамин, вероятно ще наблюдават следните реакции след консумация на вино или бира:
- Зачервяване и затопляне на лицето и деколтето;
- Сърбяща кожа;
- Запушен нос и отделяне на повече слуз;
- Проблеми с дишането;
- Диария;
- Болки в стомаха и още.
Ако страдате от подобни симптоми, е добре да направите изследвания за хистаминова непоносимост. Разликата между нея и класическата непоносимост към алкохол е в ензима, който обработва веществата.
Ензимът, който би трябвало да преработи хистамина, за да се избавите от него се нарича ДАО – диаминооксидаза. Ниските му нива могат да отключат или влошат проблемите с хистамина.
Макар че на теория непоносимостта към хистамина се лекува с антихистаминови лекарствени препарати, те не спират проблема в неговия корен. Медикаментите просто успокояват симптоматиката и всеки път, когато консумирате храни и напитки, богати на съединението, ще трябва да приемате лекарства.
По-адекватният и ненатоварващ тялото метод на лечение включва прием на хранителни добавки с ДАО. Когато приемате такива, давате на организма си необходимия му ензим, за да се справим той сам с хистамина.
Накратко функцията на ДАО е да катализира окислителното дезаминиране на първичната аминогрупа от хистамин до имидазол ацеталдехид. Дефицитът на ензима се установява с медицински изследвания и при диагностицирането му, се препоръчва незабавен прием на ДАО от външен източник.







